Късна емисия

"В късната емисия ще видите..." - никога не стигаше до късна. Тя го заробваше от десет без десет, жесток, отмъстителен властелин на тялото му. След тялото падаха нервните окончания, мускулите, мислите, всяко сетиво се хващаше в мрежата на огнената ѝ коса. Телевизорът си отиваше пръв, после светлината, после фаровете на колите отвън, всичко спираше и оставаше само дъхът му до задушаване. Сетне и той го напускаше с тежка въздишка. Тя затваряше най-сетне очи, заспиваше моментално, а той с последни сили се улавяше за дистанционното, заглушаваше звука и търсеше новините. Емисиите отдавна се бяха изчерпали и той безпомощно убиваше безполезния лъчист екран с безотказното оръжие на червеното копче. А как само мечтаеше да изгледа една късна емисия в мир с тялото и мислите си. Да й подари и най-блудната прашинка на вниманието си и да заспи осведомен за света.

Всеки ден отиваше на работа преди сутрешния блок и се връщаше в минутата, когато централните емисии свършваха. А Тя винаги го чакаше, сервирала вечеря на голямата самотна маса в трапезарията. Тя никога не се хранеше с него. Просто сядаше на стола срещу неговия и наблюдаваше всяко вдигане и падане на вилицата. Ревнуваше от всяка хапка, докоснала устните му, защото вместо нея Тя би могла да ги докосва. Даваше му десет минути, засичаше по часовника на стената зад главата му. Изтечаха ли, вдигаше чинията изпод лицето му и припряно със стържещ гняв изсипваше неопитаните лъстиви хапки в кофата за боклук. После му казваше, че си ляга. Значи, "лягай си веднага!". И край с късната емисия.

Един ден той се прибра, а вечерята не го чакаше на масата. Тя не го чакаше на стола. Направи омлет с бекон и салата с айсберг, седна и се нахрани за двайсет и три минути и четиринайсет секунди - изяде всичко. Сетне се настани удобно в леглото направо с дрехите и нетърпеливо включи телевизора. Сърцето му подскачаше с нечувана радост. "В късната емисия тази вечер ще видите..." Тя влетя в стаята, присегна се и с едно движение запуши устата на водещата на новините. Каза, че не й било добре и поиска спокойствие, съблече се и мигом заспа. Той не успя да заспи осведомен, но поне не заспа и изморен.

Идната вечер отново не го чакаше чиния на масата. Поръча си пица и я изяде за осемнайсет минути и петдесет и три секунди. Заключи вратата, за да Я забави поне с три секунди и да чуе акцентите от деня в късната емисия. Съблече се, изми си зъбите, отвори бутилка вино и внесе в стаята чаша, за да вдине тост с водещата на новините. Толкова отдавна милееше да чуе коментара й по коя да е тема, а все стигаше до: "В късната емисия след малко очаквайте". Пое в ръка дистанционното и преди да го насочи като магическа пръчка да съживи свежото лице на водещата, сключи го в двете си длани, опря лакти на ръба на леглото и коленичи. Само днес, Господи, само днес да хване новините...

Стана чудо. Цялата емисия се изсипа в очите му, небесата бяха чули молитвата му. Заспа с бунтовниците в Либия, визитата на Обама в Лондон, откриването на новата спортна зала в столицата и началото на предизборната кампания. Заспа с удоволствие.

На следващия ден не само че вечеря нямаше, Нея я нямаше. Не се бе връщала миналата нощ. Той си купи пиле на грил и се нахрани за тринайсет минути. Съблече се и изгледа новините с бира в ръка. Твърде много впечатления от емисията. Не можеше да заспи. Твърде много неизразходвана енергия. Нея я нямаше.

Купуваше готова храна от магазина отсреща и се хранеше за осем минути и половина. Без да бърза. Без да остава гладен. Беше сам. С новините. А как мечтаеше една само нощ да ги изпусне с Нея, изтощен, с всеки мускул, всяко нервно окончание, всяка мисъл, всяко сетиво, уловени в огнената й коса.

Изхвърли телевизора. Спря да се храни. Едно утро излезе в шест и не се върна. Къде отидоха той и Тя? Съседите шушукаха, че Тя си намерила богато старче, то получило инфаркт и сега той и Тя всяка вечер гледали вечерната емисия на плазмата на стария.